” (…) - Явно няма с кого другиго да споделям, на кого да разкажа всичките неща, които си мисля. А те, повярвай ми, са много. Но другите не ме разбират, а и аз нямам желание да им разкажа какво се случва в главата ми.
- Защо мислиш, че не те разбират? И нямаш ли нужда да споделяш на някого.. „да си изливаш душата“ както се казва? (Бих искал да вметна само, че аз винаги съм на среща, знаеш, нали?)
- О, имам нужда. Но направя ли го, винаги след това съжалявам. Другите не реагират, както съм очаквала, или поне, както съм се надявала. Не ме разбират правилно, а и в повечето случаи, дори не ги интересува, затова просто симулират заинтересованост и после махат с ръка, сякаш това са маловажни неща, казват ми, че не трябва да ги мисля, и сменят темата. Всички го правят. Отстрани изглежда, че си важен за някои хора, че се инетресуват от теб, че ще са до теб в трудните моменти.. Като че ли дори самите те го вярват.. А всъщност не е така. Всъщност.. всеки мисли само за себе си и е вглъбен в собствените си проблеми и мисли.(…) “
46941
